28 мая 2009 г., 06:57

Борец

985 0 0

Красиви са очите ти,

загледани дълбоко в мен,

разлистващи душата ми до дъно.

 

Безмълвно гледаш ме със твойте две очи

и в мигом всичко преценяваш,

а не кат'мен - на две на три - и после да се оправдаваш.

 

Това така и онака, не нямах шанс и прочее,

животът пак подаде ми ръка, но аз отблъснах го с безочие.

 

И ето, днес сме седнали с теб, съдба,

да нищим, що е то животът - има ли почва у нас,

или напротив,

на масата след две ракии всичките сме патриоти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...