12 дек. 2010 г., 21:30

Борете се за мечтите си

2K 0 6

Презирам аз невежата,

презирам глупостта.

Презирам дейността

безцелна, кротка.

 

Тъжа за мълчаливия

окаян, тих 'мечтател',

за жалко неспособния

ленив мислител.

 

Защото семпъл онзи е,

неконкурентен склеротик,

замислен във униние

бездеен астматик.

 

Защото, да, забравил е мечтите си,

защото, да, затънал е във прах,

защото, да, загърбва всички ребуси,

защото, да, да действа има страх.

 

Със горест аз твърдя, че не мечтае,

и също тъй презирам онзи, що си трае.

Не знае само колко премълчава,

когато няма ясна перспектива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно е как един млад човек може да пише така зряло и да борави толкова добре с думите. Възхищавам се на дарбата ти, поздравления за работата!
  • радвам се, че един толкова млад човек
    е написал това чудесно стихотворение...
    сърдечен поздрав..
  • Да, най-страшното е да забравиш мечтите си, за да живееш живот, подобен на този на осталите, само за да се впишеш някъде си. Харесах!
  • Много добре написано стихотворение,увлекателно и приятно за четене!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...