Презирам аз невежата,
презирам глупостта.
Презирам дейността
безцелна, кротка.
Тъжа за мълчаливия
окаян, тих 'мечтател',
за жалко неспособния
ленив мислител.
Защото семпъл онзи е,
неконкурентен склеротик,
замислен във униние
бездеен астматик.
Защото, да, забравил е мечтите си,
защото, да, затънал е във прах,
защото, да, загърбва всички ребуси,
защото, да, да действа има страх.
Със горест аз твърдя, че не мечтае,
и също тъй презирам онзи, що си трае.
Не знае само колко премълчава,
когато няма ясна перспектива.
© Калин Кръстев Всички права запазени