2 июн. 2013 г., 19:41

Босото момиче

1.9K 1 30

В дъжда вървеше босото момиче,
косите ù блестяха в утринта,
усещаше света така различен –
разбрала бе какво е любовта.

Усмихваше се босото момиче
с прилепнала по тялото душа.
Дъждът валеше, галещ и лиричен...
а споменът я носеше в нощта.

Танцуваше пак босото момиче
със тайнствен кавалер на своя бал...
Покани я - бе толкова различен,
галантен като принц в костюма бял.

Потръпна плахо нежното момиче,
щом взе я той внезапно на ръце -
обувка скъса в танца романтичен,
но подари му своето сърце.

Вървеше тихо босото момиче,
ръка в ръка със влюбено момче -
дъждът в прегръдките им се затича,
а те го пиеха, лице в лице.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много романтично Тези вечно убиващи обувки, колко ли момичета са оставали боси заради тях...
  • Благодаря на всички взели отношение. Извинявам се на Мая Попова и Георги Колев, наистина не е моя работа да преценям чуждото мнение.Единственото, което искам е - да имам право на защита срещу ехидни коментарчета. В други сайтове и социални мрежи го има. Така всеки може да прецени каква критика да търпи,аз се всушвам в добронамерената, градивната. Иначе само се плюем. В правото първият постулат е - право на защита...всеки го има по закон. Приятна вечер!
  • Красиво стихотворение- грозни коментари.
    Може би аз съм в грешка, но си мислех, че това е сайт за лично творчество, неща, произлезли от душите на хората (малкото останали поетични души), не знаех, че така се коментира тук....Жалко!
  • Припомни ми за моят бал, който не завърши толкова добре.
    Но като цяло, държеше ме в напрежение, защото очаквах фатален край.
  • Митко, сигурно няма да ти е толкова хаотично, ако оцениш прехода в края на втората строфа. След нея има връщане назад във времето, а в последния куплет отново се връщаме в сегашния момент. Това вече беше отбелязано от Етчи (Анета Саманлиева).

    Стреснаха ме грозните думи, казани тук. Недейте така, хора. Уважавам и двама ви - и Митко, и Мишо, ценя ви като поети и не искам да ви виждам такива... грозни. Бъдете красиви, моля ви.
    .

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...