2.06.2013 г., 19:41

Босото момиче

1.9K 1 30

В дъжда вървеше босото момиче,
косите ù блестяха в утринта,
усещаше света така различен –
разбрала бе какво е любовта.

Усмихваше се босото момиче
с прилепнала по тялото душа.
Дъждът валеше, галещ и лиричен...
а споменът я носеше в нощта.

Танцуваше пак босото момиче
със тайнствен кавалер на своя бал...
Покани я - бе толкова различен,
галантен като принц в костюма бял.

Потръпна плахо нежното момиче,
щом взе я той внезапно на ръце -
обувка скъса в танца романтичен,
но подари му своето сърце.

Вървеше тихо босото момиче,
ръка в ръка със влюбено момче -
дъждът в прегръдките им се затича,
а те го пиеха, лице в лице.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много романтично Тези вечно убиващи обувки, колко ли момичета са оставали боси заради тях...
  • Благодаря на всички взели отношение. Извинявам се на Мая Попова и Георги Колев, наистина не е моя работа да преценям чуждото мнение.Единственото, което искам е - да имам право на защита срещу ехидни коментарчета. В други сайтове и социални мрежи го има. Така всеки може да прецени каква критика да търпи,аз се всушвам в добронамерената, градивната. Иначе само се плюем. В правото първият постулат е - право на защита...всеки го има по закон. Приятна вечер!
  • Красиво стихотворение- грозни коментари.
    Може би аз съм в грешка, но си мислех, че това е сайт за лично творчество, неща, произлезли от душите на хората (малкото останали поетични души), не знаех, че така се коментира тук....Жалко!
  • Припомни ми за моят бал, който не завърши толкова добре.
    Но като цяло, държеше ме в напрежение, защото очаквах фатален край.
  • Митко, сигурно няма да ти е толкова хаотично, ако оцениш прехода в края на втората строфа. След нея има връщане назад във времето, а в последния куплет отново се връщаме в сегашния момент. Това вече беше отбелязано от Етчи (Анета Саманлиева).

    Стреснаха ме грозните думи, казани тук. Недейте така, хора. Уважавам и двама ви - и Митко, и Мишо, ценя ви като поети и не искам да ви виждам такива... грозни. Бъдете красиви, моля ви.
    .

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....