Jun 2, 2013, 7:41 PM

Босото момиче

  Poetry » Love
1.9K 1 30

В дъжда вървеше босото момиче,
косите ù блестяха в утринта,
усещаше света така различен –
разбрала бе какво е любовта.

Усмихваше се босото момиче
с прилепнала по тялото душа.
Дъждът валеше, галещ и лиричен...
а споменът я носеше в нощта.

Танцуваше пак босото момиче
със тайнствен кавалер на своя бал...
Покани я - бе толкова различен,
галантен като принц в костюма бял.

Потръпна плахо нежното момиче,
щом взе я той внезапно на ръце -
обувка скъса в танца романтичен,
но подари му своето сърце.

Вървеше тихо босото момиче,
ръка в ръка със влюбено момче -
дъждът в прегръдките им се затича,
а те го пиеха, лице в лице.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много романтично Тези вечно убиващи обувки, колко ли момичета са оставали боси заради тях...
  • Благодаря на всички взели отношение. Извинявам се на Мая Попова и Георги Колев, наистина не е моя работа да преценям чуждото мнение.Единственото, което искам е - да имам право на защита срещу ехидни коментарчета. В други сайтове и социални мрежи го има. Така всеки може да прецени каква критика да търпи,аз се всушвам в добронамерената, градивната. Иначе само се плюем. В правото първият постулат е - право на защита...всеки го има по закон. Приятна вечер!
  • Красиво стихотворение- грозни коментари.
    Може би аз съм в грешка, но си мислех, че това е сайт за лично творчество, неща, произлезли от душите на хората (малкото останали поетични души), не знаех, че така се коментира тук....Жалко!
  • Припомни ми за моят бал, който не завърши толкова добре.
    Но като цяло, държеше ме в напрежение, защото очаквах фатален край.
  • Митко, сигурно няма да ти е толкова хаотично, ако оцениш прехода в края на втората строфа. След нея има връщане назад във времето, а в последния куплет отново се връщаме в сегашния момент. Това вече беше отбелязано от Етчи (Анета Саманлиева).

    Стреснаха ме грозните думи, казани тук. Недейте така, хора. Уважавам и двама ви - и Митко, и Мишо, ценя ви като поети и не искам да ви виждам такива... грозни. Бъдете красиви, моля ви.
    .

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...