Не ме боли,

добре ми е.

И още ми се иска,

макар че лятото едва започна

и цяло лято ще е все напред.

Добре ми е.

И още ми се иска,

коняк и бира

покрай мен да се разплискват

като вълни край морски бряг.

И жадна жажда

хитро да се киска -

на огъня си все да ме изгаря,

и диня пак да си откъсна прясна,

когато, уморено, спи пъдаря.

Полегнал със бутилката в бостана,

като животно, възнак, с крак връз крак,

в съня да дири гробове със таен знак.

И после да подвикна гръмогласно

със сочна динена уста:

"Генри Бостанджиев!

На дините сезона е! Сега!"

Да, да сега е диненото време

да си лежим със пълните кореми.

Нали и телeвизията туй разправя,

показвайки ни любениците

отпреде и отзад.

Нали това твърдят и хубавиците,

че сочни са били,

но само като падне мрак.

Проплаква лятото горещо...

Проплаква бостанджията зловещо,

усещайки измамата насън,

опипващ любениците намръщен,
- Аах, мамка му!

Та силикон било туй нещо,

и все е силикон!

Отвътре и отвън.

Човек е той, но спи като животно,

пропуска вечно звездния си миг,

с псувни оглася утрото си

неохотно.

И с ум царува и робува денонощно.

Какво като е бил учил

съвсем безропотно

в университета на живота. До сега.

Като че ли...
Човек е...
И псувни знае,
какви ли не...

И знае думи като
"трезвеност", "почтеност",
и сложни думи: "дай бульон трезве".
Но той, Човека, искрено нехае,

че бай Станиш градината полива

в свойто село,

а баба му (на бостанджията)

от СПИН умира с потно чело,

или че Косово за своите роднини,

настъпили по грешка вражи мини

пак реве.

И тоз човек - пъдаря на живота

все в стихове нескопосни

ломоти.

- "Жив съм още, Халил (или Людмил),
Да, дишам! Пак си дишам и си мисля,

дали ще имам този шанс -

да стисна

сочна диня във ръка,

а не към устните си да притискам,

притихнал,

силиконена кора!"

А тоз, Халил ли беше...

(или пък Далил)...

Във всеки стих явява се предрешен.

Кога е с фес, кога с чалма, кога с тюрбан...

Понякога е с гащи на раета,

друг път със бял широк фустан.

Мошеник се оказа този фукльо смешен,

На стар краставичар пробутва дините,

на килограм.

- Не го е срам!

Дано пък вярата да победи,

докато дини ям!

Искам си динята

завинаги!