Ботев
Такива като него нямат гроб!
Те просто се взривяват и се пръсват!
И в своя взрив отрекли цар и бог –
епохите след себе си разтърсват!
Такива като него само могат
във свят, населен с мраз и тъмнина,
да сеят във сърцата жар и огън,
тъй както се засяват семена!
Смъртта – безсилна да го заличи,
със светъл ореол го възкресява!
И диво гледат двете му очи!
И словото му пак ни подлудява!
И бликат, слизат, идват от Балкана
магическите, страшните му строфи!
А цялата земя пред нас е... рана –
от Вола, чак до гордия Калофер...
Да паднеш сиромах и воевода
в прегръдка на куршум! Без страх! Без поза!
„.... Тоз, който падне в бой за свобода...!”
Това е – другото е проза.
След себе си той вечно ще ни води
на времето в неспирния въртоп.
И той е там - където е народа!
Такива като него нямат гроб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Тепешанов Все права защищены
