19 апр. 2007 г., 14:17

Боян Мага

1.6K 0 1

От тъмен здрач до ранните зори,
всяка нощ
Могъщ вълшебник слова мълви,
слова Христови.
Като дете неуко бе пред него мъдростта на Магнаура.
А цял народ утеха диреше в могъщата аура.

Богомилите поведе синът на разрушението
към свобода, единство и любов
и Милостта Божия бе им вдъхновението,
а живота им - мир и благослов.

Още от Бизанс - във велика Магнаура
Го обича тя - царица Ирена.
О, Богородице, прости й -
един от твоите монаси обикна тя.

Но студено бе сърцето му - като пръстен от желязо,
на който осъдените приковават.
И той презря снагата на девица 
и в душата й разпали пъклени огнища.

Намрази го царицата
Него - суров и строг,
изоставил нея - хубавицата,
заради своя намръщен мършав Бог.

И смърт пожела царицата,
да го зърне мъртъв на медна колесница.
Неин би бил той тогава,
този девствен съзерцател, потънал във забрава.

И пъклени духове за помощ царица Ирена помоли.
Стари вълшебници-копти от Масър и Сирия призова,
за да не издъхне ромейката неотмъстена
и душата му да отрови с мъст знойна.

Силен в слово и мощен във десница,
загърбил царство и венец,
хиляди повел в безкрайна броеница
към този, чието име бе Агнец.

Тъмна рожба на тъмни дни,
Боян мага бе тайна
и черна полунощ го сваряше в подземните чертози,
дето златна пентаграма
трепереше от звук на мощни заклинания.

И на верни и епископи говореше:
„Готови за смърт бъдете, братя мои!
Готови за поругание, за мъки и за - смърт!
Че можем ли стигна чертозите на Небесния Велможа,
освен чрез кръст?"

В нощ влажна и мъглива
императорски джелати Боян удушиха,
а Ирена - мъртва - не чу за смъртта на оногова,
който живя славно - и когото убиха позорно,
както се убива животно.


Радислав Кондаков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радислав Кондаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прав си, аз не пиша поезия. За Боян дълго време обмислях повест, разказ, есе...но нищо не излизаше и накрая се появи това. Сега продължавам да обмислям повест, разказ, есе...роман.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...