Боян Мага

От тъмен здрач до ранните зори,
всяка нощ
Могъщ вълшебник слова мълви,
слова Христови.
Като дете неуко бе пред него мъдростта на Магнаура.
А цял народ утеха диреше в могъщата аура.

Богомилите поведе синът на разрушението
към свобода, единство и любов
и Милостта Божия бе им вдъхновението,
а живота им - мир и благослов.

Още от Бизанс - във велика Магнаура
Го обича тя - царица Ирена.
О, Богородице, прости й -
един от твоите монаси обикна тя.

Но студено бе сърцето му - като пръстен от желязо,
на който осъдените приковават.
И той презря снагата на девица 
и в душата й разпали пъклени огнища.

Намрази го царицата
Него - суров и строг,
изоставил нея - хубавицата,
заради своя намръщен мършав Бог.

И смърт пожела царицата,
да го зърне мъртъв на медна колесница.
Неин би бил той тогава,
този девствен съзерцател, потънал във забрава.

И пъклени духове за помощ царица Ирена помоли.
Стари вълшебници-копти от Масър и Сирия призова,
за да не издъхне ромейката неотмъстена
и душата му да отрови с мъст знойна.

Силен в слово и мощен във десница,
загърбил царство и венец,
хиляди повел в безкрайна броеница
към този, чието име бе Агнец.

Тъмна рожба на тъмни дни,
Боян мага бе тайна
и черна полунощ го сваряше в подземните чертози,
дето златна пентаграма
трепереше от звук на мощни заклинания.

И на верни и епископи говореше:
„Готови за смърт бъдете, братя мои!
Готови за поругание, за мъки и за - смърт!
Че можем ли стигна чертозите на Небесния Велможа,
освен чрез кръст?"

В нощ влажна и мъглива
императорски джелати Боян удушиха,
а Ирена - мъртва - не чу за смъртта на оногова,
който живя славно - и когото убиха позорно,
както се убива животно.

Радислав Кондаков