Думите ѝ бяха игли, но разсичаха повече
и от брадва. След тях дълго кървиш и
накрая умираш. Ако пък оцелееш, знай -
то била е милостива, подарява ти белег
и си отива. Ще я помниш докато те има.
Думите му бяха медни струни, но режеха
повече и от острие на меч. Пленяват те,
но ти казват: "Стой далеч!".Ако имаш
късмет, ще се разминеш с няколко шева,
ако ли не - от страх, ще бъдеш обезобразена.