За брат ми – Малкият Мук
Доброто ми братче проплака: - На Малкия Мук
вълшебните чехли крилати аз, бате, желая!
И тръгнах да търся, на никой не казах дотук,
през колко препятствия щях да премина не знаех.
Вървях цяла нощ и на камък от бяла скала
се спрях да почина, но с глас заговори ме смокът:
- Не се ли страхуваш? След мене тръгни ти, ела,
защото на всяка магия изтича ѝ срока.
Усетих се смел и не питах аз своя водач
къде ме повежда и как е научил целта ми.
Заведе ме той до хралупа – дома на кълвач –
и после избяга, незнайно къде, зад гърба ми.
Кълвачът излезе и врътна червена глава,
огледа се първо, а после ми каза тревохно:
- Щом търсиш вълшебните чехли, си длъжен това
ти, момко, веднага да сториш. И то – неотложно!
И с морзова азбука – удар с клюна` и тире –
той пътя на моите действия тайни описа.
Юнакът у мен не поиска за миг да се спре
и тръгна по път приключенски, за него орисан.
Пристигнах аз в някакъв странен, старинен дворец.
Изглеждаше мъртъв с ръждиви и криви улуци.
На портата, сякаш ме чака, зелен скакалец
потърка крака да ме сплаши със своите звуци.
Кълвачът предсказа, че тука ще видя човек.
Открехнах вратата, обрасла с треви бездиханни.
По стълби ронливи, без стъпки и говор от век,
аз смело качих се. На мъж върху ложе попаднах.
Кракът му висеше, видях, от легло с балдахин,
но беше със чехъл обут, като този отгоре.
Мълва се разнасяла тук, че големият син
се върнал с летящите чехли от странство на кораб.
Обул ги бащата, издигнал се и полетял
три дни, че и нощи, далече, далече отнесен.
А всъщност, години изминали, той остарял,
света опознал, но без близки видял му се тесен.
Опитал завой да направи към свойто преди,
но точно тагава разбрал, че е той омагьосан.
И като поетът персийски в Багдат Саади,
той в притчите отговор търсел на сложни въпроси.
Тогава явила се българска веда. Назад
със силни крила го понесла назад към дома му.
Когато прибрал се, видял той безлюден палат
и горко заплакал, че нищо не му е останало.
Приспала го ведата, повече да не тъжи,
поличбата лоша на чехлите тя разрушила.
Нарекла години той сто и една да лежи.
И точно сега аз улучих часа! Майко мила!
Посегнах преди да отвори човекът очи,
летящите чехли за братчето свое да взема.
Секунди последни! Вълнувам се! Нека личи!
Не знаех, че после ще има и други проблеми.
Събух ги, но трябваше бързо в течаща вода
на три пъти лошата сила от тях да изчистя.
И в пълно мълчание, правейки всичко това,
излъсках съдбата на брат ми с най-светлите мисли.
Разсеях се аз и водата за миг завъртя
единия чехъл, а после напред го понесе.
Ще трябва на щуката стара да се отплатя,
че всичко видя и на мене беглеца донесе.
Сега се прибирам. И сложил съм чехлите аз.
След малко ще кацна на пътя пред нашата къща.
До залеза има минути, а може би час.
Щом види ме моето братче у нас да се връщам,
навън ще излезе, подаръка аз ще му дам,
той приказка своя с вълшебните чехли ще има.
Да знае, че батко съм аз и, че никога сам
не ще го оставя. Обичам го много – за трима!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
