11 дек. 2007 г., 15:31

Братко

1.2K 0 4
Братко

В живота съм като осакатена птичка,
за мен ти беше всичко на този свят,
но аз никога няма да съм твойта сестричка,
дори ти да си моят любим брат!

Истината често е грозна като смъртта,
но все някога трябва да я прозреш,
дори после да се сринеш в калта
и да загубиш и последната капка стремеж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!
  • Мила, много искрено стихче, много ми харесва

    Недей тъжи за любимия си брат,
    а помни любимите моменти с него!
    Той винаги ще е до теб и в теб,
    не го зачерквай тъй лесно.
    Позволи си да си му приятел,
    макар и не сестра за него ...
    Приятелството по-ценно е от всичко,
    затова недей забравя написаното тук!
  • явно неможе да ти е просто брат!!
    хубаво е
  • Много добре казано.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...