11 dic 2007, 15:31

Братко

  Poesía
1.2K 0 4
Братко

В живота съм като осакатена птичка,
за мен ти беше всичко на този свят,
но аз никога няма да съм твойта сестричка,
дори ти да си моят любим брат!

Истината често е грозна като смъртта,
но все някога трябва да я прозреш,
дори после да се сринеш в калта
и да загубиш и последната капка стремеж!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!!!
  • Мила, много искрено стихче, много ми харесва

    Недей тъжи за любимия си брат,
    а помни любимите моменти с него!
    Той винаги ще е до теб и в теб,
    не го зачерквай тъй лесно.
    Позволи си да си му приятел,
    макар и не сестра за него ...
    Приятелството по-ценно е от всичко,
    затова недей забравя написаното тук!
  • явно неможе да ти е просто брат!!
    хубаво е
  • Много добре казано.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...