Dec 11, 2007, 3:31 PM

Братко

Poetry

1.2K 0 4

Братко

В живота съм като осакатена птичка,
за мен ти беше всичко на този свят,
но аз никога няма да съм твойта сестричка,
дори ти да си моят любим брат!

Истината често е грозна като смъртта,
но все някога трябва да я прозреш,
дори после да се сринеш в калта
и да загубиш и последната капка стремеж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

тюркоаз (Мариола Томова)

Браво!!!

2007-12-16T09:25:35+02:00
svilendotorg (Свилен)

Мила, много искрено стихче, много ми харесва

Недей тъжи за любимия си брат,
а помни любимите моменти с него!
Той винаги ще е до теб и в теб,
не го зачерквай тъй лесно.
Позволи си да си му приятел,
макар и не сестра за него ...
Приятелството по-ценно е от всичко,
затова недей забравя написаното тук!

2007-12-15T01:19:46+02:00
GLAVATA (Тодор)

явно неможе да ти е просто брат!!
хубаво е

2007-12-11T18:46:36+02:00
aqarium (Пламен Огнян)

Много добре казано.

2007-12-11T17:50:27+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0