4 авг. 2007 г., 12:45

Бравата (Призма 43) 

  Поэзия
595 0 3
БрАвата
Сам.
На края на света.
Сред море и чужди хора.
Тъжни дните си следя,
между утро и умора.
Оглушала родна реч.
Онемели букви свидни.
Както над Дамокъл - меч,
часове висят безстидно.
*
Не надеждно, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Все права защищены

Предложения
: ??:??