Aug 4, 2007, 12:45 PM

Бравата (Призма 43) 

  Poetry
590 0 3
БрАвата
Сам.
На края на света.
Сред море и чужди хора.
Тъжни дните си следя,
между утро и умора.
Оглушала родна реч.
Онемели букви свидни.
Както над Дамокъл - меч,
часове висят безстидно.
*
Не надеждно, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Random works
: ??:??