10 июн. 2009 г., 07:56

Брилянтин за теб

708 0 9

Най-хубавия стих ще ти напиша,

в който всеки вятър ще поглежда.

На твоята усмивка ще прилича,

ще има моя ритъм за надежда.

Въпреки че дните ми са къси,

а нощите са сито за тревога,

със брилянтин стиха си ще поръся,

за да прилича на разпален огън.

Водата ще трепти като коприна,

щом думите се отразят във нея.

Духът ми, като клонка от маслина,

в прегръдката на своя гълъб ще се вее...

Амур ще ни замерва от небето

с острите стрели, за нас стъкмени.

След всеки точен удар ще просветва,

докато блесне слънчево знамение.

Не лъчи, а думи ще разпери

кълбото, напоено от стиха,

да те прегърне с онова  поверие,

че вечността е равна на мига.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...