10 июн. 2009 г., 07:56
Най-хубавия стих ще ти напиша,
в който всеки вятър ще поглежда.
На твоята усмивка ще прилича,
ще има моя ритъм за надежда.
Въпреки че дните ми са къси,
а нощите са сито за тревога,
със брилянтин стиха си ще поръся,
за да прилича на разпален огън.
Водата ще трепти като коприна,
щом думите се отразят във нея.
Духът ми, като клонка от маслина,
в прегръдката на своя гълъб ще се вее... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация