10 июн. 2009 г., 07:56

Брилянтин за теб

705 0 9

Най-хубавия стих ще ти напиша,

в който всеки вятър ще поглежда.

На твоята усмивка ще прилича,

ще има моя ритъм за надежда.

Въпреки че дните ми са къси,

а нощите са сито за тревога,

със брилянтин стиха си ще поръся,

за да прилича на разпален огън.

Водата ще трепти като коприна,

щом думите се отразят във нея.

Духът ми, като клонка от маслина,

в прегръдката на своя гълъб ще се вее...

Амур ще ни замерва от небето

с острите стрели, за нас стъкмени.

След всеки точен удар ще просветва,

докато блесне слънчево знамение.

Не лъчи, а думи ще разпери

кълбото, напоено от стиха,

да те прегърне с онова  поверие,

че вечността е равна на мига.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...