Брилянтин за теб
Най-хубавия стих ще ти напиша,
в който всеки вятър ще поглежда.
На твоята усмивка ще прилича,
ще има моя ритъм за надежда.
Въпреки че дните ми са къси,
а нощите са сито за тревога,
със брилянтин стиха си ще поръся,
за да прилича на разпален огън.
Водата ще трепти като коприна,
щом думите се отразят във нея.
Духът ми, като клонка от маслина,
в прегръдката на своя гълъб ще се вее...
Амур ще ни замерва от небето
с острите стрели, за нас стъкмени.
След всеки точен удар ще просветва,
докато блесне слънчево знамение.
Не лъчи, а думи ще разпери
кълбото, напоено от стиха,
да те прегърне с онова поверие,
че вечността е равна на мига.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
хареса ми.