10.06.2009 г., 7:56

Брилянтин за теб

701 0 9

Най-хубавия стих ще ти напиша,

в който всеки вятър ще поглежда.

На твоята усмивка ще прилича,

ще има моя ритъм за надежда.

Въпреки че дните ми са къси,

а нощите са сито за тревога,

със брилянтин стиха си ще поръся,

за да прилича на разпален огън.

Водата ще трепти като коприна,

щом думите се отразят във нея.

Духът ми, като клонка от маслина,

в прегръдката на своя гълъб ще се вее...

Амур ще ни замерва от небето

с острите стрели, за нас стъкмени.

След всеки точен удар ще просветва,

докато блесне слънчево знамение.

Не лъчи, а думи ще разпери

кълбото, напоено от стиха,

да те прегърне с онова  поверие,

че вечността е равна на мига.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...