10 jun 2009, 7:56

Брилянтин за теб

  Poesía
709 0 9

Най-хубавия стих ще ти напиша,

в който всеки вятър ще поглежда.

На твоята усмивка ще прилича,

ще има моя ритъм за надежда.

Въпреки че дните ми са къси,

а нощите са сито за тревога,

със брилянтин стиха си ще поръся,

за да прилича на разпален огън.

Водата ще трепти като коприна,

щом думите се отразят във нея.

Духът ми, като клонка от маслина,

в прегръдката на своя гълъб ще се вее...

Амур ще ни замерва от небето

с острите стрели, за нас стъкмени.

След всеки точен удар ще просветва,

докато блесне слънчево знамение.

Не лъчи, а думи ще разпери

кълбото, напоено от стиха,

да те прегърне с онова  поверие,

че вечността е равна на мига.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...