Бризът
Всяка сутрин край морето
чакам твоя нежен бриз,
да ме погали там, където
пламва огън, а след него стих.
Всяко пладне край морето
бриз като подвие крак,
аз се гмуркам там, където
рибите стануват стан.
Всяка вечер край морето
се разделям с твоя нежен бриз,
блясва Вèчерницата проклета
с радостните си очи.
Бриз се дави във сърцето ми.
А не си ли бризът ти?
И дори да се превърнеш във безветрие –
аз пак ще те направя бриз!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
