purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
Dec 13, 2011, 6:10 AM

Бризът 

  Poetry » Love
821 0 11

Всяка сутрин край морето

чакам твоя нежен бриз,

да ме погали там, където

пламва огън, а след него стих.

 

Всяко пладне край морето

бриз като подвие крак,

аз се гмуркам там, където

рибите стануват стан.

 

Всяка вечер край морето

се разделям с твоя нежен бриз,

блясва Вèчерницата проклета

с радостните си очи.

 

Бриз се дави във сърцето ми.

А не си ли бризът ти?

И дори да се превърнеш във безветрие –  

аз пак ще те направя бриз!

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??