13.12.2011 г., 6:10 ч.

Бризът 

  Поезия » Любовна
820 0 11

Всяка сутрин край морето

чакам твоя нежен бриз,

да ме погали там, където

пламва огън, а след него стих.

 

Всяко пладне край морето

бриз като подвие крак,

аз се гмуркам там, където

рибите стануват стан.

 

Всяка вечер край морето

се разделям с твоя нежен бриз,

блясва Вèчерницата проклета

с радостните си очи.

 

Бриз се дави във сърцето ми.

А не си ли бризът ти?

И дори да се превърнеш във безветрие –  

аз пак ще те направя бриз!

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??