Броене на любов
Опитах се да преброя звездите,
които ти за мен донесе.
Луната очаровано възкликна
и пусна мигом сребърна завеса.
И капките дъждовни се опитах
да преброя в проливен летен дъжд,
но облак начумерен, без да пита,
отнесе ги - безмълвен, изведнъж.
Към плажа се запътих. Златен пясък
през пръстите си пробвах да пресмятам.
Там гларус сам, в самотен крясък,
попречи ми да преброя остатъка.
Така непреброено отлетяха дните,
затуй за отговор в очите ти надничам.
Ти бе ми казал: "Ако преброиш поне едните,
ще видиш колко много те обичам!"
които ти за мен донесе.
Луната очаровано възкликна
и пусна мигом сребърна завеса.
И капките дъждовни се опитах
да преброя в проливен летен дъжд,
но облак начумерен, без да пита,
отнесе ги - безмълвен, изведнъж.
Към плажа се запътих. Златен пясък
през пръстите си пробвах да пресмятам.
Там гларус сам, в самотен крясък,
попречи ми да преброя остатъка.
Така непреброено отлетяха дните,
затуй за отговор в очите ти надничам.
Ти бе ми казал: "Ако преброиш поне едните,
ще видиш колко много те обичам!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
