7 янв. 2011 г., 22:51

Броеница от ахат

690 0 1

Дните, наредени в броеница,
разпиляно посипват се по листа.
Мислите ми, сякаш в стъкленица,
затворени в безбройните мъниста.

Оглеждам кехлибарените брънки,
в някои съзирам мисли звънки.
Поглеждам тези от ахат,
горчилката събрали -
в тъмни багри те блестят.

И ето, сетне аз намирам
най-ценните за мен.
Отчаян в шепа ги събирам,
задъхан и смутен.
В дланта ми - карминени спирали,
рубини кървавочервени,
страстта са те събрали,
през тези дни бушувала у мен.

И макар че взорът ми прониква трудно
всред плетениците от кървави лиани,
сърцето ми разкрива нещо чудно -
сладки устни аз целувам,
от усмивка те са винаги огряни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...