Дните, наредени в броеница,
разпиляно посипват се по листа.
Мислите ми, сякаш в стъкленица,
затворени в безбройните мъниста.

Оглеждам кехлибарените брънки,
в някои съзирам мисли звънки.
Поглеждам тези от ахат,
горчилката събрали -
в тъмни багри те блестят.

И ето, сетне аз намирам
най-ценните за мен.
Отчаян в шепа ги събирам,
задъхан и смутен.
В дланта ми - карминени спирали,
рубини кървавочервени,
страстта са те събрали,
през тези дни бушувала у мен.

И макар че взорът ми прониква трудно
всред плетениците от кървави лиани,
сърцето ми разкрива нещо чудно -
сладки устни аз целувам,
от усмивка те са винаги огряни.