5 июл. 2012 г., 10:24

Брой с мен

Поэзия

742 0 2

Един, два, а може би три,

толкова май бяха тежките ни моменти. Но защо, след като са само три, аз връщам се към тях, викам ги? Защо помним лошите дни, а за хубавите дори нехаем? Защо правим така, че да ни боли, а всъщност какво е щастие знаем? Защо човек обича да е тъжен, след като всичко е наред, защо сърцето му да бъде въглен, щом на истинската любов ù иде ред? Нека вместо тъга припомня си истинската красота. Един, 30, 100 прекрасни дни, ах, колко много са били, а аз за някакви си 3 съм се затъжил... щом имам любов, не бива да бъда унил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nonito (Нона Маринова)

"Един, 30, 100 прекрасни дни,
ах, колко много са били,
а аз за някакви си 3 съм се затъжил..."

Понякога и един ден може да остави голяма следа в живота ти особенно когато любовта си отиде !!!!!!

2012-10-06T10:54:37+03:00
dark_winged (Мирела Шопова)

Ако намериш отговор на

"Защо помним лошите дни,
а за хубавите дори нехаем?"

сподели. Знаеш ли колко пъти съм се питала.
Много хубаво стихотворение си написал, Любослав, засяга много теми, по които съм си мислила.

2012-07-05T17:46:08+03:00