lubokrisi (Любослав Цветанов)
24 0
5.07.2012 г., 10:24 ч.

Брой с мен 

  Поезия
507 0 2

Един, два, а може би три,

толкова май бяха тежките ни моменти.
Но защо, след като са само три,
аз връщам се към тях, викам ги?
Защо помним лошите дни,
а за хубавите дори нехаем?
Защо правим така, че да ни боли,
а всъщност какво е щастие знаем?
Защо човек обича да е тъжен,
след като всичко е наред,
защо сърцето му да бъде въглен,
щом на истинската любов ù иде ред?
Нека вместо тъга
припомня си истинската красота.
Един, 30, 100 прекрасни дни,
ах, колко много са били,
а аз за някакви си 3 съм се затъжил...
щом имам любов, не бива да бъда унил.

© Любослав Цветанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Един, 30, 100 прекрасни дни,
    ах, колко много са били,
    а аз за някакви си 3 съм се затъжил..."

    Понякога и един ден може да остави голяма следа в живота ти особенно когато любовта си отиде !!!!!!
  • Ако намериш отговор на

    "Защо помним лошите дни,
    а за хубавите дори нехаем?"

    сподели. Знаеш ли колко пъти съм се питала.
    Много хубаво стихотворение си написал, Любослав, засяга много теми, по които съм си мислила.
Предложения
: ??:??