Брой с мен

5 jul 2012, 10:24

Poesía

506 0 2

Един, два, а може би три,

толкова май бяха тежките ни моменти.

Но защо, след като са само три,

аз връщам се към тях, викам ги?

Защо помним лошите дни,

а за хубавите дори нехаем?

Защо правим така, че да ни боли,

а всъщност какво е щастие знаем?

Защо човек обича да е тъжен,

след като всичко е наред,

защо сърцето му да бъде въглен,

щом на истинската любов ù иде ред?

Нека вместо тъга

припомня си истинската красота.

Един, 30, 100 прекрасни дни,

ах, колко много са били,

а аз за някакви си 3 съм се затъжил...

щом имам любов, не бива да бъда унил.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.