Брой с мен
Един, два, а може би три,
толкова май бяха тежките ни моменти. Но защо, след като са само три, аз връщам се към тях, викам ги? Защо помним лошите дни, а за хубавите дори нехаем? Защо правим така, че да ни боли, а всъщност какво е щастие знаем? Защо човек обича да е тъжен, след като всичко е наред, защо сърцето му да бъде въглен, щом на истинската любов ù иде ред? Нека вместо тъга припомня си истинската красота. Един, 30, 100 прекрасни дни, ах, колко много са били, а аз за някакви си 3 съм се затъжил... щом имам любов, не бива да бъда унил.© Любослав Цветанов All rights reserved.
