Накацват ме спомени,
оловни пеперуди.
От рудника на времето отминало
долитат... Една по една...
Натежават в деня ми
калаено равен.
В сърцето ми - доменна пещ,
влитат,топят се...
Превръщат ме в камбана. От бронз...
Страдам! Звъня!
... никой не чува!
Глух е денят.
© Хари Спасов Все права защищены