Бряг, море и небе...
Скалите се отронват от дъжда,
а ветровете тичат без посоки,
и утаявайки във себе си мига
брегът с водата се целува.
И тъмнината става светлина,
когато ден от нощ се ражда
покълва във зениците роса
родена в ирисите на лъчите.
Разплита светлите си струи
издигайки се слънцето в небето,
водата с тънък шепот лъкатуши,
вълнува се от пориви морето.
Изящество от цветове в дъга
пресътворява изгрева над хребета,
прелитащите чайки над брега
се къпят в цветната симфония.
а ветровете тичат без посоки,
и утаявайки във себе си мига
брегът с водата се целува.
И тъмнината става светлина,
когато ден от нощ се ражда
покълва във зениците роса
родена в ирисите на лъчите.
Разплита светлите си струи
издигайки се слънцето в небето,
водата с тънък шепот лъкатуши,
вълнува се от пориви морето.
Изящество от цветове в дъга
пресътворява изгрева над хребета,
прелитащите чайки над брега
се къпят в цветната симфония.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
