7 нояб. 2010 г., 18:51

Бръчките

780 0 5

Бръчките на всеки са различни.

Казват - състарявали ни много -

ту на нежна паяжина приличат,

ту на синори, вдълбани от тревоги.

 

Те напомнят ни - годините минават

и не можем вечно да сме млади.

По лицата ни послания оставя

Времето със почерк безпощаден.

 

Някои бръчки някак си внезапно

изненадват ни непозволено.

Други - щом животът ни захапе -

бавно ни превземат с наслаждение.

 

Бръчките броя си  - не отричам...

Смешно вярвам: "Старостта ще ме отмине!"

Но оная своя бръчка най-обичам,

дето е от мисли по теб, сине.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...