7 нояб. 2010 г., 18:51

Бръчките

779 0 5

Бръчките на всеки са различни.

Казват - състарявали ни много -

ту на нежна паяжина приличат,

ту на синори, вдълбани от тревоги.

 

Те напомнят ни - годините минават

и не можем вечно да сме млади.

По лицата ни послания оставя

Времето със почерк безпощаден.

 

Някои бръчки някак си внезапно

изненадват ни непозволено.

Други - щом животът ни захапе -

бавно ни превземат с наслаждение.

 

Бръчките броя си  - не отричам...

Смешно вярвам: "Старостта ще ме отмине!"

Но оная своя бръчка най-обичам,

дето е от мисли по теб, сине.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...