7 нояб. 2010 г., 18:51

Бръчките

782 0 5

Бръчките на всеки са различни.

Казват - състарявали ни много -

ту на нежна паяжина приличат,

ту на синори, вдълбани от тревоги.

 

Те напомнят ни - годините минават

и не можем вечно да сме млади.

По лицата ни послания оставя

Времето със почерк безпощаден.

 

Някои бръчки някак си внезапно

изненадват ни непозволено.

Други - щом животът ни захапе -

бавно ни превземат с наслаждение.

 

Бръчките броя си  - не отричам...

Смешно вярвам: "Старостта ще ме отмине!"

Но оная своя бръчка най-обичам,

дето е от мисли по теб, сине.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...