Nov 7, 2010, 6:51 PM

Бръчките

  Poetry » Other
776 0 5

Бръчките на всеки са различни.

Казват - състарявали ни много -

ту на нежна паяжина приличат,

ту на синори, вдълбани от тревоги.

 

Те напомнят ни - годините минават

и не можем вечно да сме млади.

По лицата ни послания оставя

Времето със почерк безпощаден.

 

Някои бръчки някак си внезапно

изненадват ни непозволено.

Други - щом животът ни захапе -

бавно ни превземат с наслаждение.

 

Бръчките броя си  - не отричам...

Смешно вярвам: "Старостта ще ме отмине!"

Но оная своя бръчка най-обичам,

дето е от мисли по теб, сине.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...