Nov 7, 2010, 6:51 PM

Бръчките

  Poetry » Other
777 0 5

Бръчките на всеки са различни.

Казват - състарявали ни много -

ту на нежна паяжина приличат,

ту на синори, вдълбани от тревоги.

 

Те напомнят ни - годините минават

и не можем вечно да сме млади.

По лицата ни послания оставя

Времето със почерк безпощаден.

 

Някои бръчки някак си внезапно

изненадват ни непозволено.

Други - щом животът ни захапе -

бавно ни превземат с наслаждение.

 

Бръчките броя си  - не отричам...

Смешно вярвам: "Старостта ще ме отмине!"

Но оная своя бръчка най-обичам,

дето е от мисли по теб, сине.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...