Бръчките
Бръчките на всеки са различни.
Казват - състарявали ни много -
ту на нежна паяжина приличат,
ту на синори, вдълбани от тревоги.
Те напомнят ни - годините минават
и не можем вечно да сме млади.
По лицата ни послания оставя
Времето със почерк безпощаден.
Някои бръчки някак си внезапно
изненадват ни непозволено.
Други - щом животът ни захапе -
бавно ни превземат с наслаждение.
Бръчките броя си - не отричам...
Смешно вярвам: "Старостта ще ме отмине!"
Но оная своя бръчка най-обичам,
дето е от мисли по теб, сине.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
