30 июл. 2019 г., 21:26

Бръчките на душата

786 0 0

Бръчките на безразличието.

Те са в душата ми.

Появявиха се когато

с фино длето

Животът бе издълбал

по лицето ми

бръчките на гнева,

на недоволството,

на грижите.

Даже на смеха...

Тогава душата ми

уморена и неразбрана

вече и беше все едно.

Тя роди бръчките

на безразличието.

Не съм жива,

нито мъртва...

В плазмено състояние съм.

Превърнах се

в крачеща фотокамера.

с кадри без звук.

Чувствувам се

вселенско тяло...

Самотен скитник бродещ

в неизвестността.

подмятан върху вълни

от мимолетност.

Бръчките на безразличието

ме научиха

че Животът е изнислица,

облечена във звуци

и неразбираема като безредие

А Космосът е архаичен съд,

разчупен на късчета

в гнева на полудял Създател,

Аз съм почти невидимата люспица

Благословени да са бръчките в душата!

  • в мигове на осъзнаване...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...