30.07.2019 г., 21:26

Бръчките на душата

783 0 0

Бръчките на безразличието.

Те са в душата ми.

Появявиха се когато

с фино длето

Животът бе издълбал

по лицето ми

бръчките на гнева,

на недоволството,

на грижите.

Даже на смеха...

Тогава душата ми

уморена и неразбрана

вече и беше все едно.

Тя роди бръчките

на безразличието.

Не съм жива,

нито мъртва...

В плазмено състояние съм.

Превърнах се

в крачеща фотокамера.

с кадри без звук.

Чувствувам се

вселенско тяло...

Самотен скитник бродещ

в неизвестността.

подмятан върху вълни

от мимолетност.

Бръчките на безразличието

ме научиха

че Животът е изнислица,

облечена във звуци

и неразбираема като безредие

А Космосът е архаичен съд,

разчупен на късчета

в гнева на полудял Създател,

Аз съм почти невидимата люспица

Благословени да са бръчките в душата!

  • в мигове на осъзнаване...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...