2 сент. 2022 г., 09:22

Бръмбар и пеперуда 

  Поэзия
5.0 / 2
539 1 1
Да те погледам искам, ей така, без дрехи,
нощта когато седне на перваза.
Клепачите с умора са налети,
но пърхам с мигли, чакайки екстаза.
Ти някъде си. Може би не знаеш
как искам да те видя и целуна.
Животът много често си играе
на бръмбари и нежна пеперуда.
Днес, бръмбарче очакващо и бавно,
стоя и чакам само да те зърна.
Ти пърхаш и изчистено, банално
от мене бягаш. Как да те завърна? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »