Да те погледам искам, ей така, без дрехи,
нощта когато седне на перваза.
Клепачите с умора са налети,
но пърхам с мигли, чакайки екстаза.

Ти някъде си. Може би не знаеш
как искам да те видя и целуна.
Животът много често си играе
на бръмбари и нежна пеперуда.

Днес, бръмбарче очакващо и бавно,
стоя и чакам само да те зърна.
Ти пърхаш и изчистено, банално
от мене бягаш. Как да те завърна?

Мечтата си, безгласно все повтарям.
Мечтите са мечти ако са тайна.
Искам много, но не се надявам.
Държиш си на позицията - крайна.

Сега съм безтегловен от вълнение,
защото се разкривам като вестник.
Написах ти това стихотворение.
Дали по него ще направиш песен?....