1 мар. 2013 г., 20:45

*Брътвежи 01.03.2013

520 0 1

Все по-трудно ми е да съм ведър.
Обичам, радвам се, работя и творя.
Към всеки аз искам да съм щедър.
Защо тогава плаче моята душа?
Не ми е хубаво да съм обиден,
не искам също да съм наранен.
Разбира се, не съм и безобиден,
но пазя още и детето в мен!
Децата ми объркани се лутат
измежду реалност, интернет, ТиВи,
за душата те не искат да научат.
Тъжно е! Сега е време за игри!
В игрите те се правят на големи,
а ние пък - големите - на малки.
За да бъдем нещо друго, а не сме.
Липсват ли ни люлки и пързалки?
Всеки носи във душата си дете!
Така си аз раста с дъщерите.
Получавам си поредния урок.
Аз превъзпитавам си мечтите,
а те все още ме усещат строг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...