Лютиче (Валя Сотирова)
328 274
18 июн. 2021 г., 08:03

Брътвежно 

  Поэзия » Гражданская
345 1 3

В не толкова снежно, в не толкова свежо

февруарско несъбудено утро,

някак небрежно, по-скоро брътвежно

усамотено в безразличие тръпнем

 

Сковани във погледи, недоръзганати в мислите

задрямали в немощ в креслата

От екрана отстрелват ни с куршуми мисирките

защитили ни двузначно правата

 

В пустошта на ограбено, преходно бъдеще

съществуваме някак в телата

Стиснали зъби, свили юмруците

статистически сме о,кей, за страната си

 

А пожарите пламват, изпепелили годините

с яснотата на пречупено утре

Невъзможни надежди безславно погребани

А душите се свиват от вътре

 

Няма посока, липсва стрелката

Знаци бележат погибел

Хей... има ли някой, там в небесата

или всичко в забрава ще стихне

 

© Валя Сотирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, Румяна и Мария за добрите отзиви. Ние не сме тук случайно на Земята и сега не случайно с Вас общуваме. Нашето израстване става под много форми, но все още се учим докато стигнем нивата на добруване.Поздрави!
  • " Хей...има ли някой, там в небесата
    или всичко в забрава ще стихне."
    Това което Бог е обещал, ще се сбъдне, но Той иска и нашето участие. Така е във всичко, безучастието е, най- големият ни враг! Поздравления
  • Не се изненадвай, че го сложих в " любими", стихотворението ти заслужава това, Лютиче!❤️ Не знам защо е подминато от другите читатели, в него има много изстрадани истини и е антипод на заглавието, избрано от теб като контрапункт. Браво!🌹
Предложения
: ??:??