Брътвежно
В не толкова снежно, в не толкова свежо
февруарско несъбудено утро,
някак небрежно, по-скоро брътвежно
усамотено в безразличие тръпнем
Сковани във погледи, недоръзганати в мислите
задрямали в немощ в креслата
От екрана отстрелват ни с куршуми мисирките
защитили ни двузначно правата
В пустошта на ограбено, преходно бъдеще
съществуваме някак в телата
Стиснали зъби, свили юмруците
статистически сме о,кей, за страната си
А пожарите пламват, изпепелили годините
с яснотата на пречупено утре
Невъзможни надежди безславно погребани
А душите се свиват от вътре
Няма посока, липсва стрелката
Знаци бележат погибел
Хей... има ли някой, там в небесата
или всичко в забрава ще стихне
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
