23 сент. 2011 г., 00:44

Брътвежът на времето

1K 0 1

Брътвежът на времето

 

Листата споделят в полъха

„аз бях”

„видях”

„почуствах”.

Погалени от слънчева ласка.

Тревите се докосват до вятъра

„ех, ех”

„готови за полет”.

Тичинков прах

и цъфтящи глухарчета.

Вятърът обходил

земни стихии

„бър, вау”

вой, съсък и писък.

Кротък бриз

и гневен сблъсък на топло и студ

„донесох, създадох, отвях...”

Стихийно руша,

забравил хорските думи.

Водните капки,

палави и могъщи,

измиват, хранят, рушат.

Многогласен ромон -

човешки съдби.

Мигове, трепет и устрем,

стихваща мисъл.

Тече в реките, достига морето.

„Аз бях, създадох,

трудих се, взех.

Вървях, любих се...”

Там някъде във водни искри

и зелени жита.

Чуй последния дъх,

изгарян от слънце,

застинал във мраз.

Белият сняг.

Догони – водата стихия

в последния изказ на времето.

Премерен в целта, зареян в покоя,

в брътвежа на времето...

 

06.09.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...