23 сент. 2011 г., 00:44

Брътвежът на времето

1K 0 1

Брътвежът на времето

 

Листата споделят в полъха

„аз бях”

„видях”

„почуствах”.

Погалени от слънчева ласка.

Тревите се докосват до вятъра

„ех, ех”

„готови за полет”.

Тичинков прах

и цъфтящи глухарчета.

Вятърът обходил

земни стихии

„бър, вау”

вой, съсък и писък.

Кротък бриз

и гневен сблъсък на топло и студ

„донесох, създадох, отвях...”

Стихийно руша,

забравил хорските думи.

Водните капки,

палави и могъщи,

измиват, хранят, рушат.

Многогласен ромон -

човешки съдби.

Мигове, трепет и устрем,

стихваща мисъл.

Тече в реките, достига морето.

„Аз бях, създадох,

трудих се, взех.

Вървях, любих се...”

Там някъде във водни искри

и зелени жита.

Чуй последния дъх,

изгарян от слънце,

застинал във мраз.

Белият сняг.

Догони – водата стихия

в последния изказ на времето.

Премерен в целта, зареян в покоя,

в брътвежа на времето...

 

06.09.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...