Sep 23, 2011, 12:44 AM

Брътвежът на времето

  Poetry » Other
1K 0 1

Брътвежът на времето

 

Листата споделят в полъха

„аз бях”

„видях”

„почуствах”.

Погалени от слънчева ласка.

Тревите се докосват до вятъра

„ех, ех”

„готови за полет”.

Тичинков прах

и цъфтящи глухарчета.

Вятърът обходил

земни стихии

„бър, вау”

вой, съсък и писък.

Кротък бриз

и гневен сблъсък на топло и студ

„донесох, създадох, отвях...”

Стихийно руша,

забравил хорските думи.

Водните капки,

палави и могъщи,

измиват, хранят, рушат.

Многогласен ромон -

човешки съдби.

Мигове, трепет и устрем,

стихваща мисъл.

Тече в реките, достига морето.

„Аз бях, създадох,

трудих се, взех.

Вървях, любих се...”

Там някъде във водни искри

и зелени жита.

Чуй последния дъх,

изгарян от слънце,

застинал във мраз.

Белият сняг.

Догони – водата стихия

в последния изказ на времето.

Премерен в целта, зареян в покоя,

в брътвежа на времето...

 

06.09.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...