Ден не минава, дори един,

без тоз досаден Брюксел господин

да ни порицава

и за най-дребното нещо

„най-вещо“ да ни поучава –

                              кое как се прави;

без капка срам, без грам пощада

яко да ни ковлади – зарад туй,

че Държавата ни

главоломно пропада;

и всичко българско, наше

                                    е пълна каша.

А ние, свенливо, лицето си крием

от нашите евросъбратя,

                            невинно-виновни;

и зарад таз Брюкселска проклетия

пред тях червим се и си патим,

вместо тъй да креснем

и вратата си да му треснем,

че цял да се стресне:

Брюксел, слушай!

Не щем за нищо повече да те чуваме;

че сме ти абдали послушни

вече само ще се преструваме.

С цели два века държавност

твойта Европа сме изпреварили

и от азиатските варвари диви

опазвали сме ви и вардили.

В интимно родство

с гръко-римска античност,

със свои собствени, оригинални

Дух, Култура, Традициии,

като народ горд сме изграждали;

и днес, в най-новия евросинтез,

със свой собствен принос

                                     се вграждаме.

И нека не прозвучи

                       самохвално-фрапантно,

ала навсякъде по света

бъка нацията ни българска

от всепризнати таланти.

И по брой най-стойностни иновации

презаслужихме си всемирни адмирации.

Брюксел, чуй приятелския ни призив:

„Остави ни най-сетне на мира!

Дружба между равноправни партньори

                       или перманентна вражда?

Ти избирай!“