25.11.2023 г., 10:00

Брюксел и Ние

286 0 0

Ден не минава, дори един,

без тоз досаден Брюксел господин

да ни порицава

и за най-дребното нещо

„най-вещо“ да ни поучава –

                              кое как се прави;

без капка срам, без грам пощада

яко да ни ковлади – зарад туй,

че Държавата ни

главоломно пропада;

и всичко българско, наше

                                    е пълна каша.

 

А ние, свенливо, лицето си крием

от нашите евросъбратя,

                            невинно-виновни;

и зарад таз Брюкселска проклетия

пред тях червим се и си патим,

вместо тъй да креснем

и вратата си да му треснем,

че цял да се стресне:

 

Брюксел, слушай!

Не щем за нищо повече да те чуваме;

че сме ти абдали послушни

вече само ще се преструваме.

 

С цели два века държавност

твойта Европа сме изпреварили

и от азиатските варвари диви

опазвали сме ви и вардили.

 

В интимно родство

с гръко-римска античност,

със свои собствени, оригинални

Дух, Култура, Традициии,

като народ горд сме изграждали;

и днес, в най-новия евросинтез,

със свой собствен принос

                                     се вграждаме.

 

И нека не прозвучи

                       самохвално-фрапантно,

ала навсякъде по света

бъка нацията ни българска

от всепризнати таланти.

 

И по брой най-стойностни иновации

презаслужихме си всемирни адмирации.

 

Брюксел, чуй приятелския ни призив:

„Остави ни най-сетне на мира!

Дружба между равноправни партньори

                       или перманентна вражда?

 

Ти избирай!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...