1 нояб. 2022 г., 08:09

Будители

715 1 4
                   Будители

 

Да будиш хората от сладкия им сън,

да, топло е в къщи и студено е навън.

Спокойни са, те обичат само тишина,

работят неуморно навели своята снага.

 

Заспали хората не вдигат своята глава,

унесени в Живота в борбата си за хляба.

Мълчат и носят пак своето нерадостно тегло.

забравили за честта си и своето славно минало.

 

А децата им ги гледат и им подражават,

те ценностите за живота не притежават.

Така ден след ден животът си отминава,

раждат се, живуркат си и само споменът остава.

 

А будителите будеха хората в тъмнина,

за България, за чиста и свята република.

Обикаляха родината и носеха светлина

и запалваха душите на българите за борба.

 

И нека продължим да будим със слова,

да събудим нашите българи от летаргията .

Да знаят че имали сме велика история,

да се гордеят и да се борят с несправедливостта.

 

Да развеят с гордо вдигната глава знамена,

хванали за ръка българчета, своите мили деца!

С примера си и действията си на тях да покажат,

че велик е българският род те да им разкажат!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...