1.11.2022 г., 8:09

Будители

712 1 4
                   Будители

 

Да будиш хората от сладкия им сън,

да, топло е в къщи и студено е навън.

Спокойни са, те обичат само тишина,

работят неуморно навели своята снага.

 

Заспали хората не вдигат своята глава,

унесени в Живота в борбата си за хляба.

Мълчат и носят пак своето нерадостно тегло.

забравили за честта си и своето славно минало.

 

А децата им ги гледат и им подражават,

те ценностите за живота не притежават.

Така ден след ден животът си отминава,

раждат се, живуркат си и само споменът остава.

 

А будителите будеха хората в тъмнина,

за България, за чиста и свята република.

Обикаляха родината и носеха светлина

и запалваха душите на българите за борба.

 

И нека продължим да будим със слова,

да събудим нашите българи от летаргията .

Да знаят че имали сме велика история,

да се гордеят и да се борят с несправедливостта.

 

Да развеят с гордо вдигната глава знамена,

хванали за ръка българчета, своите мили деца!

С примера си и действията си на тях да покажат,

че велик е българският род те да им разкажат!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...