Да будиш хората от сладкия им сън,
да, топло е в къщи и студено е навън.
Спокойни са, те обичат само тишина,
работят неуморно навели своята снага.
Заспали хората не вдигат своята глава,
унесени в Живота в борбата си за хляба.
Мълчат и носят пак своето нерадостно тегло.
забравили за честта си и своето славно минало.
А децата им ги гледат и им подражават,
те ценностите за живота не притежават.
Така ден след ден животът си отминава,
раждат се, живуркат си и само споменът остава.
А будителите будеха хората в тъмнина,
за България, за чиста и свята република.
Обикаляха родината и носеха светлина
и запалваха душите на българите за борба.
И нека продължим да будим със слова,
да събудим нашите българи от летаргията .
Да знаят че имали сме велика история,
да се гордеят и да се борят с несправедливостта.
Да развеят с гордо вдигната глава знамена,
хванали за ръка българчета, своите мили деца!
С примера си и действията си на тях да покажат,
че велик е българският род те да им разкажат!
© Валентин Миленов Всички права запазени