vik89 (Виолета Веселинова - Ил)
51

15 авг. 2013 г., 18:53

Буйна река във вечноста

Поэзия » Философская

1.4K 1 2

Стоя на брега, свита на кълбо,

замислена мълча, ти покрай мен минаваш - буйна река.

Подаваш ми ръка - ,,Не ме е страх''

казвам си и я приемам.

Повличаш ме нанякъде в райски земи,

невидени от други човешки очи.

Всяко камъче с теб галя и слънцето поздравявам,

а на брега е тялото ми -

с теб край него аз минавам.

Пътувам кратко - никога не стига,

после на брега ме връщаш и шептиш: ,,Пак ще мина''.

А аз седя там и чакам -

години, вечност, безкрай -

чакам без да бързам и без да се уморя

теб във вечноста!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0