Буйна река във вечноста

15 авг. 2013 г., 18:53

Поэзия » Философская

1048 1 2

Стоя на брега, свита на кълбо,

замислена мълча, ти покрай мен минаваш - буйна река.

Подаваш ми ръка - ,,Не ме е страх''

казвам си и я приемам.

Повличаш ме нанякъде в райски земи,

невидени от други човешки очи.

Всяко камъче с теб галя и слънцето поздравявам,

а на брега е тялото ми -

с теб край него аз минавам.

Пътувам кратко - никога не стига,

после на брега ме връщаш и шептиш: ,,Пак ще мина''.

А аз седя там и чакам -

години, вечност, безкрай -

чакам без да бързам и без да се уморя

теб във вечноста!